Веселият кейк

Имало едно време в едно царство-господарство на име Кухнята едно яйце. С жълтък, с белтък, с кафява черупка, яйце за чудо и приказ. Един ден господарката на царството извадила яйцето от хладилника, където то кротко живеело редом до пет други яйца, чукнала го в един остър ръб и го изсипала в купичка. Харесало му на яйцето, разплуло се хубавичко, протегнало белтък докъдето могло и си казало, че ей сега ще го изпържат и ще му стане хубаво, та хубаво. Но било сбъркало. Осъзнало грешката си, когато дочуло караницата, която се носела от една по-голяма купа. В нея, както се оказало, били сложени бяла захар и размекнато масло. Захарта пискала, че маслото ще я изцапа, а то дуднело, че без него хич никаква я няма и за нищо не става.

– Аз съм рафинирана, ти разбираш ли? Не мога да се омърсявам с някаква си мазнина. Боже, къде попаднах! – нареждала захарта.

– Гле’й си работата, рафинирана била. И какво от това? Добре, че ме размекнаха, иначе щях да ти покажа това-онова.

Заслушало се яйцето и дочуло и друг разговор. В трета купа, до другите две, господарката била смесила брашно, бакпулвер и малко сол. В момента те водели дълбокомъдър спор относно степените на белия цвят. Нали и трите били бели, чудели се кой от тях е най-бял.

– Вижте, колега, аз разбирам на какво се основава защитата ви на снежнобялото, но съгласете се, че то твърде бързо се превръща в мръснобяло. – изказало се брашното.

– Това и за теб важи, бакпулвере. – през смях отбелязала солта.

– Ти пък си безцветна. – троснал се бакпулверът. Спорът продължил, макар че тези тримата поне не се карали като захарта и маслото, помислило си яйцето.

Поразсеяло се от разговорите за малко, защото господарката го разбила с вилица, а когато отново можело да чува, установило, че първият спор е прераснал в сериозен скандал, защото към сместа се била присъединила нова съставка – кафявата захар. Как само си крещели двата вида захар – обиждали се на произход, с реплики като “Баба ти е била буца цвекло!” “А твоята суха пръчка тръстика!”, обиждали се на сладост, на външен вид, не млъквали. Ето че и яйцето се присъединило към сместа с тревога в душата, защото се бояло да не скочат и срещу него. Двете порции захар, обаче, били твърде вглъбени в собствения си спор.

-Виж ги само, примадони! – измърморило маслото, след което миксерът се захванал да разбива съдържанието на купата и всички временно млъкнали. Изведнъж се чуло палаво бълбукане – към компанията се присъединило прясното мляко.

– Ха добър ден, добър ден на всички! Как сте днес? – поздравило то.

– Кристалите ми! Кристалите ми си отиват! – писнала бялата захар.

– Разтваряй се най-сетне, та да млъкнеш! – изсъскала кафявата.

Млякото се разсмяло толкова силно, че се пресекло и обгърнало всяко захарно кристалче. Яйцето вдигнало поглед и видяло да се приближават тримата бели умници.

– Е, значи се разбрахме, нали така? Превъзходната степен на бялото се нарича “леля Мария”, и изхождайки от това…

Не се разбрало къде се стига, изхождайки от това, защото господарката енергично разбъркала сместа, прехвърлила я във формата за сладкиши и я пъхнала във фурната.

– Това е Адът, това е Адът! – пищели двата вида захар, докато окончателно се разтапяли.

– Ах, рай! – казало си яйцето, усещайки как започва да се стяга, а бадемите, с които бил наръсен сладкишът, си сложили тъмни очила и се протегнали, че да се изпекат хубавичко.

Advertisements

Tags: , , ,

2 responses to “Веселият кейк”

  1. Mony says :

    Ех, че хубава приказка!

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: