Ситуация на презентация – 2

След известно мислене реших да пропусна разказа за алкохолната вечер, тъй като беше твърде културна и не се случи нищо ексцентрично, както и практическите занимания, състоящи се в подготвянето на петминутна презентация по сравнително произволна тема. Поради работно увреждане си избрах възможно най-малоумната за обстоятелствата тема и категорично отказах да се излагам пред публика, та само се радвах на престрашилите се. И така до 4.00 (16.00). След това отпочна филмът, който ще нарека “Пе’есе евро и Хоризонт да приказва”.

Една от присъстващите колеги, родом от Пазарджик мило попита дали може да я оставим в Пещера, че после да си ходи вкъщи. Естествено никой не възрази. И тъй, в 4.10 момичето направи опит да обясни на новопоявилия се шофьор (пак със скапан форд), че ще кривнем, ако няма нищо против. Аз стоях наблизо пушейки раздразнена и изморена и, макар глуха, дочух нещо като “ако ми смениш 50 евро, няма проблем”. Наострих уши и очи (и късогледа съм) и се подготвих да плюя отрова срещу гнусляра, който иска подкуп по този начин. Оказах се в грешка. Той не искал да му се плаща допълнително за допълнителния път; той, внимавайте, искал някой да му развали 50 евро, защото това са единствените му налични пари. А резервоара е празен. Едвам стигнал до Цигов чарк. Щото джаджата дето индикира наличието/отсъствието на нафта била строшена. Имало само лампичка, която изгаснала на средата на пътя. Което значело, че свършва нафтата. Да поясня, че превозът не е фирмен, а предмет на договор между нашата фирма и превозваческата.

Трудно е да изразя всички, ама всички обзели ме чувства в този момент на разкритие. Аз естествено бях убедена, че и връщането ни няма да мине гладко, но не съм допускала, че днешните шофьори си носят не местна валута, а евро. Но да карам хронологически.

Мъжката част от компанията събра 100 кинта и се понесохме към най-близката бензиностанция, в посока обратна на тази за София. Географските ми познания може и да са плачевни, ама помня откъде дойдохме. На този етап, обаче, все още мислех, че шофьора знае какво прави и къде отива въпреки неговите искрени признания за обратното: “Я вие (момичето от Пазарджик) седнете тука до мене, щото аз тоя район не го познавам”. На това тя сладко отвърна ‘ми аз не съм шофьор, не се оправям много по пътищата’. Ама съм оптимист!

След 20 минути лутане в посока, според мен, към Бургас, се надянахме на Пещера, оставихме колегата и се понесохме с бодро подрънкване уж към София, а всъщност към Батак, както се оказа. Аз много обичам да посещавам градове, в които не съм била. Но по собствено желание в удобно за целта време, а не по тъмно и студено, и по принуда. Излизайки от Батак незнайно защо и как се отправихме към Пазарджик. Това го разбрах след като започнахме да прави весели кръгчета по центъра на града, поради объркването на шофьора. Финално хвана табелата за Пловдив и я последва.

В тази фаза на приключението вече бях стигнала до зловещата увереност, че ще се движим неотклонно към Пловдив, където уродът (после го разконспирирахме като маршруткаджия) ще се сети, че сме били за София. После обаче си помислих ‘защо да спира в Пловдив, ей къде е Стара Загора, а оттам до Бургас колко му е!’. Междувременно Пазарджик прие размерите на Москва и половина в очите ми. Излизането от града сякаш продължи 30 часа, вместо 30 минути, и се случи в момент, когато бях почти сигурна, че няма да видя веч роден дом.

По някаква случайност маршруткаджията успя да налучка магистралата, където аз, вече почти успокоена (щото оттам трудно ще излезе преди София) взех, че опнах една дрямка докъм 30-тия км преди София. А за тия последни 30 км не искам да говоря много; те ВИНАГИ изглеждат като 300.

И въпреки всичко се оказа, че сме се прибрали за 2 часа. И после времето било измерение, да бе! Времето е поне 3 измерения. И в трите се слуша радио Хоризонт, че само то се хваща повсеместно.

P.S. Неслучайно наблегнах неколкократно на марката и състоянието на буса. Щом фирмата е платила за нов, уютен мерцедес, трябва всичките й служители да получат точно това, а не последната група да я минават с трошки.

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: