Ситуация на презентация – 1

Корпоративно обучение, презентационни умения, Цигов чарк. Това е вкратце информацията, която ‘разведри’ един от работните ми дни преди месец. Веднага ще обясня кавичките: изпитвам охлювна привързаност към дома си и не обичам да ме издърпват оттам без изрично да съм заявила такова желание; думи като ‘презентационни’ ми действа като песъчинка в малкия мозък, макар че, честно казано, не се сещам за български вариант на чуждицата; най-гадното е, че 6 години и кусур между другото съм тренирала именно такива умения, доколко успешно е отделен въпрос.

Та, ситуацията на презентация се състоя тия дни. Обяснимият ми песимизъм се потвърди с тръгването: трябваше да ни извозват с качествен хубав микробус, вместо което ни излашка форд на двуцифрена възраст. Аз съм скромна иначе и не ми става лошо в МПС, но шофьорския маниер да се лашка (пак тая дума, защо ли) от 80 км/ч на 20 км/ч пак на 80 по ония завои не се прие добре от организма. Нейсе, стигнахме за 2 часа, вместо за 3, но не успях да се насладя на скалите, защото и мрак припадна междувременно.

Настаняването се случи в ново-новеничко хотелче центрирано срещу язовир Батак. Ама толкова ново, че даже го дострояваха още, от което следваха бормашини, чуканици и вечния ми фаворит – флекса! За никъде съм без него: в офиса, в блока, флексът е навсякъде с мен. Иначе всичко беше чисто и спретнато, както подобава. Тъй като принадлежах към последната, трета, група обучаващи се, бях предварително изрично предупредена да се погрижа за алкохолното си снабдяване от София, щото цените там са си хотелски. Не само аз се бях погрижила, де, всички си носеха по нещичко, макар че от любезност направихме и оборот на бара (пък и пиенето ни свърши в един момент, тоест на втората вечер). И тъй в наплюскване, налокване и смях се настанихме да спинкаме в стаи по двамца/двенки в очакване на следното утро и първия ден от онова, за което сме дошли, обучението по презентационни умения.

Ден 1: Предупредени сме, че този ден ще е посветен на теорията, с което знаех, че ще имам проблем, особено в предиобедните часове. Не пия кафе, а бях убедена от колежката по стая и древна дружка Ленчето, че ‘не мое да няа чай’. Еми имаше, ама гранулиран от машинка на Нескафе. За пръв път видях и пих такова нещо и отговорно заявявам, че няма да повторя. Аз не пия чай за хубост, а за да се събудя. Е, претърпях неуспех, който доведе до логичната последица, че около 11 задрямах, докато лекторката нежно обясняваше основите на теорията за презентациите. Срам, но неизбежен. Неизбежен, защото поради подредбата на столчетата във форма тип кръг никой не беше достатъчно близо до мен за да може да ме срита навременно. Вечерта ми се смяха, но имаше признания, че не съм била единствената с подобен проблем. Има си хас!

Теоретичният ден ни отне времето от 9 до 7, 7 вечерта, де, 19 ч. Изпълзях от залата с отчаян оптимизъм следващия ден да успея да си удържа очите отворени и се впуснах, наред с останалите 10 души, в заслужена активна почивка, която продължи до 1.30 през нощта, макар двете с Ленчето (тя не се казва така, но не щя да я разнасям из нета) да си бяхме обещали да легнем по-рано, за да сме в човешко състояние заранта. Все едно за пръв път си правим такива обещания…

Утре пак, за вечерните веселби, практическите занятия и епичното ни връщане вкъщи.

 

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: