Сватбини

Тази година сватбения сезон се оказа много силен сред познатите ми. Ама много. Аз вече присъствах на две, скоро ще присъствам и на трета, ама тя не се брои. Та в тази връзка започнах да се замислям, отвреме навреме само, колко излишни нерви, време, че и пари се хабят в името на това събитие. То не е търсене на ресторанти (младоженците от първата за тази година сватба бяха затърсили от февруари, а се ожениха юни, в Яйцето:)), сватбени рокли (за тях по-надолу), и хранително-алкохолни провизии за почерпката.

Та, оставяйки ресторантите настрана, щото аз от ресторанти не отбирам изобщо, живея си вкъщи, ще се спра накратко върху булченските одежди. Те, в по-голямата част от случаите са за еднократна употреба и после стоят в гардероба, та да може булката да ги попипва понякога и да въздиша с носталгия:) Оообаче, докато се избере дъ уан ен онли…Тук ще споделя един дочут разговор в пробна на един сватбен магазин.

Разговорът е между бъдещата булка, която мери, примерно, вече пета рокля, и една от двете й дружки, които по непонятни за мен причини си е довела за консултантки. Та ето репликата на едната косултантка “Аууу, ето тая ще е, тая страаашно ти отива! Ама я се обърни, аа, да, идеално, болерото (или квото там, забравих) прави страхотен контрапункт с полата и направо спасява цялата рокля!” Ми…да ти имам контрапункта. Жал ми стана за момичето-булка, ама тя си е виновна. Но стига за роклите. Да видим храната.

Тук трябва да призная, че най-близката ми среща с този аспект на сватбената подготовка датира отскоро и от Румъния. Е те направо се оляха, на пръв поглед, нищо че са ми един вид роднини. Ясно, че алкохола се купува и носи в заведението, но! те купиха всичко, имам предвид всичко, освен топлите ястия и салатите. Всичкото включваше: алкохола, ясно, 1000 бутилки безалкохолни, пластмасови чашки за почерпката на гражданската церемония (там така правят, пият и след залата), кафе за ресторанта, сметанки за кафето за ресторанта, и за мой ужас бъркалки за кафето в ресторанта. Изумях, затъпях и си помислих как все си мислиш, че някой е симнпатичен човек пък той се оказва егати и цицията, чак кафето си купува за купона, но реалността за щастие ме опроверга – оказа се, че имало случаи на отравяне със скапани сметани или мляко за кафе в ресторантите в курорта, където беше планирана разпивката, та нашите младоженци от грижа за гостите си закупили суровината лично. Мдам.

Същата тази сватба ми даде възможността да наблюдавам главните действащи лица в последните часове преди старта – е, по-нервен човек от младоженеца не бях виждала. Та тогава съвсем категорично се запитах: нужно ли е всичко това, което те докарва до ръба на истерията, само за да нахраниш и напиеш родата до 3-то коляно и приятелите, а те да ти се отплатят с плик с пари или, в по-лошия случай, с три кухненски комбайна? Продължавам да смятам, че не. Ама много категорично смятам, че не.

Advertisements

Tags:

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: