Приказка за вагон 473 София-Букурещ

Както предупредих, навлизам в спомените си за 6 (шест) години регулярно друсане в международния вагон по маршрута София-Букурещ, и по местния Букурещ-Констанца.

Ще се опитам да представя обобщена картинка за начина, по който се пътува по въпросните трасета, а по-нататък ще споделя и два отделни случая, които калиха психиката ми и ме превърнаха във философ.

О, да, все пак да поясня причината за тези пътувания, мъжът ми е от Констанца, ходим на гости на фамилията там. Тъй.

Цялото приключение от софийското вкъщи до крайморското вкъщи отнема средно 18 часа, с чакането, с всичкото му. Влакът за Русе, съответно Букурещ, от години си има твърдо разписание: 19.45 и някакъв сутрешен час, който нас не ни вълнува. Та в 19.45 влакът чинно потегля от Централна гара, возещ освен всичко друго и някакви недоразумения в международен вагон. Най-голямото забавление до Русе е броенето на тунелите, седем, ако си спомням правилно.

гара Русе – около 02:00 ч.

До този момент обикновено сме в полутечно състояние, нормално. Българска гранична проверка, няма добро утро,има смръщени вежди в 90% от случаите, митническа проверка да не сме скрили нещо под седалките и се започва. Чакането. Чакане, защото трябва да се смени локомотива, да се откачат/прикачат вагони, пък и по разписание в Букурещ се стига в 6.30, а разстоянието е по-малко от 100 км дотам.

Тук ще направя отклонение към най-колоритния елемент (вече несъществуващ, за щастие) по този маршрут – куфарните търговци. Първият път страшно се уплаших. От полупразен, вагонът за 2 (две) минути беше напълнен до тавана с множествени лели, чичовци, та даже баби, със средно тегло 100 кг (много странен феномен) и по три от ония четвъртитите раирани торбища в ръка. Като скакалци, буквално! Но обикновено в нашето купе се падаха симпатични и немиризливи представители на вида. Част от този вид слизаше в Гюргево, повечето продължаваха за Букурещ. Стоката им на пръв поглед се състоеше от шипки за пране, гъбки за миене, но очевидно под нея имаше и други неща, цигари, например, заради които се раздаваха редовни подкупи. Преди 4-5 години и от двете страни митничарите стегнаха редици и се справиха с тях.

Та, до 04:30 се виси на гара Русе, пием бири, ако имаме сили (аз винаги имам, де) и пушим като за последно, щото от средата на Дунав мост е Румъния, а в нея е забранено всякакво пушене вътре в купетата. Пуши се в коридора и толкоз. Иначе глобяват. Само да спомена как се познава, че си вече в румънската част на моста: влакът почва да друса яко и сваля скоростта на 5 км/ч, щото братята не са си ремонтирали въпросната част.

гара Гюргево, наричано също Джурджу – към 05:30

Нито можем да се движим, нито можем да мислим. Румънците са най-често любезни, но имаха доскоро адски гадния навик да минат през целия влак (недай си боже да сме попаднали на този до Москва), да съберат всички паспорти и да слязат, за да си правят проверките на място. Очевидно са пестяли от радиостанции, обаче в един случай тока на гарата изгасна. Висяхме познайте колко. Да, точно този път бяхме на московския влак, естествено.

Букурещ – евентуално към 6:30

Винаги, ама винаги е адски студ на тая гара! Първо, защото по това време обикновено е студено, и второ, защото проклетата гара е открита в по-голямата си част. И се почва: търси отворен чейндж, търси разписанието на влаците за Констанца, чакай да отворят касите, чакай за място…Ей това така и не можах да го проумея: в Румъния запазеното място формира 2/3 от цената на билета. А разпределението на местата ги пускат на касиерките 30 минути преди да тръгне влака. Бясна работа, докарвала неведнъж пяна на иначе спокойната ми уста.

Букурещ-Мангалия-Констанца – между 10:30 и 13:30 (стига да не ремонтират релсите)

Вече сме в Европа, поне във влака. Чист, миришещ на чисто, с по 6 седалки в купенце, с пепелници в коридора, безукорна тоалетна. И безкрайните добруджански поля, на чийто фон така хубаво се спи:) В Констанца е ден, или е горещо или още по-студено, добре че ла фамилия живее на 15 минути пеша от спретнатата гара:) Бира, бира, бира! Цигари, цигари, цигари, по инерция… И след 10 дена по обратния път.

Advertisements

Tags: , , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: