На зъболекаря с любов

Сериозно, не се шегувам. От вторник вечерта съм вече друг човек. Oт една страна, може окончателно да съм полудяла, от друга, може да съм елиминирала дългогодишна фобия, присъща на около 90% от човечеството.

Все ми е тая, важното е, че вече не ме е страх! Да! Свърши се с безкрайната нервозност, коликите, световъртежа и всички останали съставки на паниката, която ме обземаше за период от ден до месец през последните 20 и кусур години (откакто имам зъби изобщо).

Едва ли казвам нещо ново, та няма да изпадам в подробности за страшилищата зъболекар и -лекарки, които са оправяли незадоволителните ми дъвкачи толкова време…

До момента, в който се появи Той! Зъбарят-мечта, човекът, който не използва борчето в израз на садистични наклонности, а е наясно с чувствителността на пациентите си. Както и да е, до вторник и от него ме присвиваше стомаха (от дете хронично страдам от нервен такъв по всякакви поводи). Щото, нали, колкото и да е нежен, то си боли, няма начин, а пък никога не съм имала достатъчно сериозен проблем, че да искам упойка.

Та, вторник. В понеделник съм си записала час, в 7.30 вечерта, егати!, защото съм усетила нещо като начинаеща дупка, върху която, забележете, именно Той е слагал пломба! Разклати ми се доверието временно. Както и да е. Целия вторник прекарвам в състояние на повишена разгневеност заради: непредвидения разход за пломба, особено след всичките пари за плочкаджийско-ВиКаджийската история, разни изгъзици на работа, целящи да ме превърнат в сплотен екип, пардон, член на такъв, предстоящи странични разходи (тайното ми име е Варава), фактът, че трябва да вися в офиса до 7, щото е тъпо да си ходя до вкъщи и после пак да излизам за зъбар…накратко зла съм, ама много. Просветлението дойде в мига, в който пушех н-та цигара, за да раздвижа корените, дето ги хванах от седене без работа. За всичкото това време един път, ама един път не си помислих ‘аууу, пак ще ме болиии, аман значи’! Ама нито веднъж! Рекох си: Ирино, мари, ти или окончателно си сдала, или неусетно си станала американка, ужас! После обаче гордо се нахилих, хвърлих фаса и още по-гордо се запътих към чичо зъболекар. Така де, победила съм си чудовищния страх, ще се погордея пък!

Началото на визитата ми при зъбаря ме убеди, че има справедливост на тоя свят – НИЩО МИ НЯМАШЕ! Не мисля, че мога с прости думи да изразя зашеметението, което изпитах. Нищо, бе, нищо! Слегнала се пломбата, не е дупка! И го доказа с продължително ръчкане с онова гадното, острото, дето пронизва от болка, ако има дупка. И това не е всичко, никога до този момент не ми се беше случвало да отида на зъболекар и той/тя да каже ‘нищо ти няма, всичко е наред’.

Прибрах се с омекнали от щастие колене. По дълга, непрогледна улица, с фучащи коли и без тротоар, до гората. И не ме беше страх. Хубаво де, никога не съм се страхувала от тъмни улици, признавам си.

Сега подготвям програма за справяне с непоносимостта си към скакалци. Обмислям да разработя евтино и природощадящо средство за масовото им унищожение. Тъй де, няма скакалец, няма проблем.

ПП Зная, че моят зъболекар не е единственият мил и внимателен, зная!

Advertisements

Tags: ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: