Кратка хроника на едно епично кулинарно начинание – операция “Christmas cake” – 1

Ден 1
Бележка: Епично начинанието не е поради някаква свръхсложна технология, а поради факта, че съдържа повече от 5 съставки, които могат да се набавят от най-близката бакалия. Та, денят на събиране на съставките.
   С простотии като брашно, яйца, канела и тъмнокафява захар проблем няма. Обаче рецептата (от BBC Food, щото там са написани като за идиоти, тоест като за мен) съдържа и неща като петмез (да, петмез), mixed peel (за пръв път в живота си го срещам, прибегнах до Гугъл за дефиниция) и glace cherries (за които с успокоение, сравнително, открих, че са почти същите като мараскино черешите). О, да, и към кило сушени плодове, желателно разнообразни.
Без всякаква надежда, че е възможно да се докопам до петмез (пък и не държа, мисля, че веднъж съм опитвала, гаден е и не ща да давам пари за нещо, от което ще употребя само една супена лъжица), запитах по скайп най-близкия (е, добре де, единствения близък) англичанин-кулинар дали мога да го заместя с нещо и с какво (с мармалад, например, който също присъства в рецептата). О, чудеса! Оказа се, че не е нужно да замествам, защото той има в хладилника си именно петмез и ме покани на дегустация, да реша дали е твърде гаден за понасяне. Отдъх веднъж.
   “Mixed peel” се оказва чисто и просто смес от захаросани кори на цитрусови плодове. Хубаво, ама откъде да ги намеря. От Халите, казват ми. Лошо, защото по-рано днес съм минала именно покрай Халите, даже два пъти, но тъй като не си нося рецептата в джоба нон-стоп, хич и не съм се сетила за въпросната смеска или, че във въпросното място се намира. Гугъл на помощ – случайно мервам коментарче на един сайт как сами да си направим mixed peel в домашни условия. Е, като ще е гарга, да е рошава, т.е., като ще е английски кейк, ще е английски кейк. То се е видяло, че ще варя портокалови корички в захарен сироп. Признавам си, че нямаше да се навия, ако технологията беше по-сложна от това, авантюризмът ми вирее в много тесни граници.
   Остават проклетите череши, за които по някаква не особено ясна причина съм решила, че са екзотичен продукт, който се намира единствено в специализирани магазини за алкохол. Въпреки това, все още в лапите на първоначалния ентусиазъм решавам да направя последен напън – най-близкото “Фантастико”, което е голямшко и кой знае, може би… Какво ти може би! Зелени череши мараскино, сини череши мараскино, каквото душа иска, ура! Взех зелени, естествено (луди ли са да правят сини, за бога, синя храна няма! И не ми говорете за синьото сирене, то не е баш синьо на цвят). Ура втори път за значителното разнообразие от сушени плодове – вишни, бели, черни череши, че и боровинки (5 кинта за 100 гр., ама веднъж ми се случва). Грабя и пресмятам до 800 гр., общото количество на сушените плодове.

Излизам си горда – насъбрала съм 5 вида сушености, закупила съм 2 портокала с приемливо гладки кори и 2 грейпфрута с направо чудесни кори. Сега остава да измъдря как точно ще измеря 100 гр от въпросните кори, но това остава за утре, ден 2, когато корите ще се варят и захаросват, и ще се дегустира петмез. А, да, и ще се бланшират и събличат бадеми, щото що да е лесно, като може да е И с бланширани бадеми!

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: