Кратка хроника на едно епично кулинарно начинание – операция “Christmas cake” – 3

Удивително е какви неща може да открие човек (разпилян, хаотичен човек) в кое да е помещение на дома си. В моя случай това са две (2) форми за торта, едната от които мислех да хвърлям, а за съществуването на другата не подозирах. Накратко – открих съкровище. Формата, която мислех да хвърлям се оказва само с 2 см по-широка от препоръчаната, от което изпитвам силно задоволство – пушка съм просто! С чувство, близко до благоговението, пристъпвам към заключителния етап: смесване на съставките и полагането им във фурната, гостоприемно загрята на 150 С.
Е, тук реалността взима връх и ми напомня, че аз съм аз, в края на краищата. Първо, забравям да извадя маслото да омекне и съм принудена да чакам, докато го топля на радиатора. Второ, става разминавка между мен и собственика на петмеза. Плюя на петмеза, замествам с мармалад. Трето, вече в хода на Забъркването, установявам две неща: че съм подценила фактора на лепкавост в комбинацията средностудено масло+тъмнокафява захар, и че явно аз и БиБиСи имаме различна представа какво е “ефирно и пухкаво”, щото няма начин тая смес да се нарече ефирна и пухкава, мяза на фъстъчено масло. След добавянето на яйцата (леко разбити, добавят се малко по малко, не грубиянската, ангро), нещата започвам да придобиват наистина пухкав вид и ме обзема надеждица, че май ще ми се получи, ура, ура… Четвърто, категорично убедена, че кухнята ми е пълна с ванилия не правя предварителна проверка. Текущата проверка показва, че о, чудо, няма ванилия, но за сметка на това откривам две пакетчета бакпулвер и допълнително пакетче канела. Майната й на ванилията, и без това канелата, индийското орехче и кориандъра са достатъчно миризливи, ама ха!
Имаме тесто, в мизерно количество на фона на килото сушени плодове, отровнозелени мараскинки, разполовени надлежно, прелестни захаросани корички и кълцани бадеми. Привидно простата задача да се съединят тези две смески се оказва чиста проба хамалогия – днес цял ден имам усещането, че ми се е поразвинтила дясната раменна става. Тестото е лепкаво, плодовете са лепкави, а целта е някак да поразпределя първото по вторите сравнително равномерно. След това цялото чудо, което хич не е леко, биде пресипано с необходимото уважение във формата, понатиснато тук-там за уплътняване на съставките (но не достатъчно, както се оказа след като се изпече) и, най-мистериозното, натиснато в центъра с цел оформяне на лека вдлъбнатина. Последваха три часа блаженство от добре свършената работа, редовно надничане и един кратък изблик на смях, когато видях как са се издули стафидите, останали на повърхността – честна дума, приличаха на охранени черни бръмбари.
Мигът на истината не донесе неприятни изненади, като изключим лекия недостатък с уплътнението – имаше леки хлътинки тук и там. Изглеждаше точно както трябва, а именно като кръгла тъмнокафява тухла с черни и зелени орнаментчета тук и там и миришеше… великолепно, наистина великолепно. Последният щрих беше добавен с последните остатъци от ентусиазъм – обливане с няколко лъжици бренди, и Епичният Кейк бе завит грижовно в три ката фолио и два найлонови плика (поради липса на подходящ метален/пластмасов съд), и положен да отлежава на единственото място, за което имаше семеен консенсус, че е хем хладно, хем сухо.
П.П. Защо няма снимки ли? Защо ли? Ами защото стана кристално ясно, че мозъкът ми не е в състояние да се концентрира върху твърде много неща едновременно. Снимки другата седмица.
Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: