Котки през зимата

…в къща без централно парно отопление. Разбира се,’къща’ в случая, е условно понятие. Както и котка. Рецидивистите, които обгрижвам майчински трудно се вписват в обичайните представи за ‘котка’, но пък съм убедена, че всички коткари знаят: котка като едно средностатистическо понятие не съществува. Отплеснах се.

И така, за живота на котките, или поне на двама котараци, през зимата, която май става все по-дълга, с тенденция към целогодишна. В поведението на споменатите рецидивисти се забелязват две отчетливи промени след падането на първия сняг/първата минусова температура: стават по-кротки и същевременно по-бесни. Битките не са това, което бяха напролет. Вместо с весело ‘ахой!’ на уста да се преследват от единия край на хола до другия, елегантно избягвайки прекия контакт (но не и този с произволни крака на столове и хора…), към днешна дата сблъсъците наподобяват класическа борба: гърлено “муурм” и моментално вкопчване един в друг, от който момент нещата протичат безмълвно, като целта е да се извлече противника от тепиха/килима. Мъртвата хватка се разплита при звуков сигнал, подаден от съдията, тоест от мен. Трябва да поясня обаче, че тези спортни занятия се провеждат единствено в моментите, когато съм изключила печката (газова), за да проветря.

При включена печка класическите борци се преобразуват в класически парцали, метнати небрежно насред стаята. Е, от време на време проявяват признаци на живот, но единствено с цел да се усучат така, че да си нагреят именно онзи сектор от вътрешната част на лявото бутче, който при досегашната поза е бил на сянка, така да се каже. Самите пози варират от “жаба връз лилиев лист”, през “парче дърво”, та до вече придобилата гражданственост “току-що ме намериха в канавката”.

Ако газта е свършила, се редуват върху масления радиатор, като задниците им неизменно са центрирани именно върху мястото, под което има надпис Do Not Cover и същото на още 3 езика. С цел да се опази оборудването отново се ползват звукови сигнали от страна на мама (мен). В определени моменти съм убедена, че ако покрай вратата ни мине някой докато аз звукооформям, то този човек ще остане с твърдото убеждение, че в апартамента живеят опасни луди. Особено когато звуковото изпълнение е дует с помощник-съдията/татко. Пак се отплеснах.

Две думи за храненето на котките през зимата, по-точно пет: Те Забравят,Че Са Гладни. Наистина. До вчера ревящи като зверове, нехранени от 2 седмици, днес въргалянето около Топлото и опитите да се слеят с килима около Топлото им отнемат цялото налично внимание и притъпяват апетита. Но само временно, естествено, звукът на лъжица върху консерва продължава да оказва Павловото си въздействие, което ги преобразува за пореден път в стройна редичка, в която се придвижват до хранилките.

(Започвам да си давам сметка, че написаното звучи като текста, четен от диктор на научнопопулярно предаване за навиците на домашните животни. Е, голяма работа.)

Естествено, настоящото изложение не би могло да мине без да засегнем и въпроса за човешко-котешкия контакт. Той се изразява в пльосване върху долната ми половина след като са стигнали поединично до извода, че Топлото вече им идва възгеч (чудесна родопска дума, обозначаваща прекаленост). Тъй като не съм достатъчно широка, за да могат да се разлеят като устието на Дунава, те се преориентират по дължина, което води до трайното ми обездвижване. (И после се чудя що ми проскърцват ставите, а то логично…)

И така, ден след ден, до първа пролет, когато, както е известно всичко полудява, начело с котките, пък били те и кастрирани.

 

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: