Как се стига от Славянска до Орлов мост?

Веднага ви казвам: отива се пеша до Университета, откъдето се взима 280 за две спирки. Така мислех да стигна аз до Царевец за една среща, ако индивидката, с която ми беше срещата не се беше оцъклила подобаващо, докато й описвах маршрута. Тя си ме знае отдавна, затова вместо да се срути от смях, любезно каза “абе идиот, ами парка…ъъ дето е срещу БСФС парка, сещаш ли се къде е? И оттам по диагонал си баш на Царевец за 10 минути?” Каза го бавно и отчетливо, така че да успея да осмисля информацията. Направих го с мълниеносна скорост, още от думата ‘парк’ се сетих и се изчервих, ама наистина. То наистина бива, бива, ама…

Кхъм, та за липсата на ориентация. Родена и израснала в София, с прекъсване от около 2 години, когато се правих на колежанче в Англия, все тук съм живяла и съм се губила. И в Англия се губих, ама не се брои.

Наскоро се загубих в квартала, в който живея, на една пряка от вкъщи. Отде да знам, че тая пряка не е пресечна на нашата улица? Така де, само от 10 години живея там, не от 100.

Миналия паметен вторник се загубих по пътя към зъболекаря. Загубих се в блока дето му е кабинета. Ама, сега, не стига, че са два входа, а аз нямам ясен спомен, в кой от тях беше доктора, но има и по две различни стълбища във всеки вход, което вече прелива чашата. Добрах се, де, сестрата ме чакаше разтревожено и обясни, че слизала до долу да ме търси… А не бях там за пръв път. Да, но от последното ми посещение измина година, мога ли толкова дълго да помня стълбища и входове? Не мога, я.

Веднъж ми отне 45 минути да допълзя до Министерство на Образованието от Славянска. И не го уцелих от раз, а се насочих към Президентството, където ме подгониха, както ми се стори, рота гвардейци. Вървя аз кротко и миролюбиво, чувам как те застрашително набиват крак зад гърба ми. Извърнах се боязливо и ускорих крачка, наистина се уплаших, знам ли как охраняват и от кого…Задминаха ме, де, те си били правели сутрешна маршировка или както се казва.

В Ректората съм се губила общо взето ограничено, защото заниманията ни бяха съсредоточени в северното (или южното беше?) крило. В Централното съм се губила, да. Ама пък кой не се е губил в Ректората, а? Ха!

За всеки от тези случаи си има ясно обяснение. Цял живот съм местопребивавала трайно около маршрута на една автобусна линия, 94. Нея си знам, на нея вярвам, на Попа никога не съм се губила, по Графа съм обърквала няколко безистена, но това е в рамките на нормалното. Накратко, знам 94, Ректората, и по-точно северното му крило, Славянска (където работих преди) и покрай нея Иван Вазов, Шишман и 6 септември (където работя в момента). Късмет! В един ограничен период работното ми място се намираше до Плиска, което ми разстрои положителната нагласа към света трайно. Не беше за мен Плиска, знам си аз…даже съм склонна да мисля, че това място е един от входовете към Ада, или може би изходите, засега е неясно.

В заключение ще си позволя да се похваля, че външни фактори ме принудиха да работя по въпроса и вече мога безпроблемно и с песен на уста да стигна от Младост 3 до вкъщи! Да! Като изключим, че при първия подобен преход, пътувайки към Младост, обърках 88 със 102, но хубавите неща стават бавно.

Ъпдейт: Онзи ден пак по младосткия маршрут взех 214 в обратна на необходимата ми посока и попаднах на Плиска. Хубавите неща явно стават повече от бавно.

Advertisements

Tags: , , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: