Как загубих концертната си девственост

Сред пламъци и нажежена до бяло музика. В глас като катедрална камбана, до костюм като диско-глобус. И бензин. И огън. И огън. И огън.

Като благопристойно девойче, очакващо години наред това, което някой свещеник вероятно би окачествил като част от “велико тайнство”, анти-викториански подготвена за всичко обратно на сдържаност и хладина, в първата минута от контакта се разтрепервам цялата. Цялата. Не си чувствам главата, ръцете ми са неконтролируеми във въздуха, краката ми са меки, но се движа. Скачам. Сграбчвам си косата с отвлечената надежда да попреча на ума си да изтече през ушите, през устата, през очите. През очите!

Пламъци, пушка, бензинова колонка, маркуч с накрайник, саркофаг, пламъци, пламъци.

Ръце и крака действат самостоятелно, нямам контрол над периферната си нервна система. И над централната нямам. Искам да падна на земята, тържествено и тихо да се строполя. Не мога. Не мога, защото съм заобиколена от множество, което изживява еуфоричен спазъм. Спазъм, който за някои ще продължи цял час.

В пламъци.

Mir ist kalt…

Зад мен някой е припаднал. Или умрял. Не зная. Не мога да съчувствам. Не мога да помръдна. Скачам. Викам. “Аааааааааа!” “Дааааааааа”.

Du hast mich gefragt und ich hab nichts gesagt.

Цигара.

Няма ме. Няма ме, но май има нещо друго, което пак съм аз. Или не съм. Не знам. Не ми пука.

Скачам. Ръцете ми летят. А380? Забравете, вижте мен, как летя! Обирам мощта на тълпата, която, като мен, не е сигурна къде се намира, летя, летя, летя, бе, хора!!!

Advertisements

Tags: ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: