Закъснително

Вероятно е от възрастта, но забелязвам, че напоследък ставам все по-малко толерантна към закъсненията на околните. Особено ако става дума за служебни ангажименти, тогава направо ми иде да ръмжа.

Не понасям да закъснявам и аз. От малка ми е втълпено, че трябва да съм точна на срещи, защото обратното би било неучтиво. Като следствие се нервирам почти всеки път, когато по причини независещи от мен – неочаквано задръстване, спиране на тока, ерго, на трамвая, и т.н. – закъснявам за някъде. Уточних почти, защото ако знам, че имам среща с някой от породата на вечно закъсняващите, като сестра ми например, съвестта ми спи спокойно – при всички случаи аз ще стигна по-рано.

Имам подозрението, че липсата на усет към времето засега си остава характерна за нас като народ. Презентации, конференции, на ВСИЧКИ събития от този тип, на коит съм присъствала най-малко кафе-паузата се удължава с 10 минути над предвидените по график. А тези събития, предполага се, са структурирани върху строги времеви рамки, та да могат участниците да си организират останалата работа. Да бе! В поста за Цигов чарк вече писах как се обучавахме от 9 до 7, но не помня дали споменах, че ВСЕКИ път някой трябваше да подсеща преподаващата, че е време за почивка. А тя, предполага се, е тренирана да си излага идеите за определено време, все пак обучението беше за презентационни умения.

Всъщност, бидейки общо взето търпеливо муле, си давам сметка, че съм чакала чашата да прелее, за да седна да пиша по въпроса. Е, преля снощи. В 18.45.

Предварително започвам с пояснението, че мразя, ама много мразя да се прибирам късно вечер след работа и да нямам „домашно“ време, защото трябва да лягам, за да ставам рано и т.н. Чудесно е, че работното ми време е принципно до 16.00. Да, ама вече не. Фирмата направи курс по холандски и ми беше препоръчано да се включа. На драго сърце, още един език и то сравнително рядък, казах си аз. Обаче курсът е от 18.00 до 20.30, защото преподавателят само тогава може. Хубаво, стиснах зъби, айде аман от егоизъм, не може всичко както аз искам. И тъй, в мир със себе си започнах курса в петък.

Човекът дойде навреме, беше забавен, полезен и т.н. Докато не видях, че е станало 20.30 и започнах сериозно да нервнича, защото автобуса ми до вкъщи минава на половин час, а до автобуса имам трамвай, който не знам как минава по това време. На въпроса ми: Нали бяхме до осем и половина, този тъй мило човек махна с ръка и каза: Е, и 35 е, дочитаме и свършваме. Дочетохме. Тръгнах си с най-висока скорост, само за да видя как с весело подрънкване и двата възможни трамвая ме подминават. Следващите-след половин час, според таблото. Без излишни подробности ще спомена, че стигнах вкъщи в 10. Мъжът ми, силно притеснен, ме чакаше на спирката, защото и телефона ми беше решил точно в този период да отказва да се чува. За разнообразие на другата сутрин трябваше да ставаме рано, а преди 1 не можахме да се успокоим от излишните нерви.

Такааа. Вторият урок беше вчера. В 18.00 нямаше ни преподавател, ни дявол. В 18.30 продължаваше да няма. Заклокочих и мисля, че само присъствието на също изнервените ми колеги ме спря да прекипя, когато господинът се появи точно в седем без петнайсет. Всъщност, от словесно насилие ме удържа веселия поглед на единия от колегите, видял зверската ми физиономия след изслушване на преподавателското извинение.

Той закъснял, защото чакал да си вземе някакъв хонорар за превод! Той, на когото разбира се този пропуснат час е бил платен надлежно, е висял 45 минути да чака някаква си счетоводителка (при това в извънработно време, май) ! И сподели горкия възмутата си от несериозността на въпросната фирма.

Е, това вече ми беше в повече.

Разбирам яда му, разбирам, че сигурно е имал нужда от тези пари. НО – няма фирма, която да изплаща хонорари в един и само един определен момент, просто няма. Тоест, би могъл да иде да си го вземе утре, а не по време, в което е ангажиран с нещо друго, за което също му се плаща. Разбира се, беше с нагласата да стоим колкото трябва, за да си ‘вземем материала’, но не му се получи. Изненадващо се оказа, че не само аз бързам за вкъщи.:)

Как се прибрах? Чудесно и без излишно чакане. Все пак вече знам разписанието на трамваите.

 

Advertisements

Tags:

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: