Денят на една вампирещица – 8

Петък – Олджърнън настоя да пристигна ден по-рано и да отседна в къщата му, за да “се видим на спокойствие”. Самата невинност – сякаш не помня с каква сума ме завлече през 76-та, когато беше решил да създава “автомобила на бъдещето”. Окей, обещах на всички, че няма да съм мнителна, че няма да позволявам да ми личи социопатията (както се изрази Бонита, аз лично не съм съгласна, че съм социопат, просто съм предпазлива) и че ще се забавлявам, без да подозирам всеки срещнат в подли замисли, целящи да ми навредят по какъвто и да е начин. Лоренцо, триумфално завърнал се с нова прическа, петнайсетина подозрителни рецепти за човешкия отдел и нова любов, ме посъветва да си запиша всичко това под формата на мантра и да си го повтарям в напрегнати моменти. Колко са мили, нали?

В моменти като този се уверявам, че когато човек най-много го сърби да се заяде с някого, да вдигне скандал, за да изпусне малко пара, няма за какво да се хване. Днес е от тези дни – таксито идва навреме, шофьорът е любезен, на летището не срещам пречки, ВСИЧКИ СА ЛЮБЕЗНИ. Съответно стискам зъби, какво друго ми остава? Ще си го изкарам на Олджи. И дано не е решил да ме изненада с общи познати от близкото минало – нямам никакво желание да се срещам с общи познати от близкото или далечно минало. Хм, може пък и да съм станала социопат…

Advertisements

Tags:

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: