Денят на една вампирещица – 5

Събота – 50 парчета. Петдесет. Бяха 53, но понеже обичам кръглите числа, последните трима ги отсвирих само по снимка. Дори и закръглени, обаче, кандидат-блещукащите ще ми отнемат целия ден, че и част от следващия. На всичкото отгоре снощи получих внезапен пристъп на носталгия по миналото и в резултат днес съм много далеч от бяла и добра. Събирам сили за изпитанието, наречено кастинг.

Музиката, която някои от така наречените танцьори са си донесли за акомпанимент е направо потресаваща вероятно с цел да ме впечатлят. Ами впечатлена съм! Какво ти, направо съм ужасена от етюди като например частичен стриптийз под звуците на Stripped, каква неочаквана оригиналност! Или някакво подобие на балетно соло на фона на Desolation Row в изпълнение на My Chemical Romance. “Етюдът” логично завършва с изкълчения глезен на изпълнителя… Мисля, че до довечера ще затъпея безвъзвратно…

27 мазни намигвания, 33 приканващи погледа и, имам чувството, около 10,000 клиширани комплимента по-късно, съм успяла да отсея 11 не толкова некадърни кандидати. С безценната помощ на Човечето и Бонита, трябва да призная. Ако не бяха те, нямаше да има нито един финалист. Засега имаме шестима човека и петима вампирушника. В претоварената ми глава се вихрят ужасяващи образи на блещукащия ансамбъл. Да не говорим, че още не сме измислили как да ги “облестим”. Може би да ги налепим с микропайети… В момента не виждам друг начин.

Бонита, милата, решава да ме подкрепи с бисквитки от телешки черен дроб и коктейл с водка, този път полска. Не одобрявам, шведската беше по-вкусна. Телефонът…

Само това ми липсваше, бившият ми мъж.

– Наси? Ъъъ, Том се обажда.

– Радвам се.

– В Бразилия съм и си мислех за теб.

– Радвам се.

– Кхъм, как си?

Това няма да го удостоявам с отговор.

– Ъъ, всъщност се обаждам да питам за онова твое лекарство против ъъ махмурлук. Снощи малко прекалих с местните питиета и ъъ…

– Радвам се. Посмучи Мериън, може да ти мине.

– Не съм с Мериън.

– Радвам се. Ще приключваме ли този разговор, или искаш да ме радваш още?

Глух смях. Ако си мисли, че ще предизвика съчувствие, лъже се. Е, всъщност не се лъже, но това си го знам само аз.

– Как вървят нещата при теб? Отдавна не сме се виждали…

Мда. Явно освен махмурлия, Томас Барнс е и идиот.

– Затварям, Томас, не ми се говори с теб повече.

– Нас, минаха десет години, няма ли шанс да…

Край, писна ми. Затварям му насред изречението, и без това знам как ще свърши. И при хора, и при вампири, Y-хромозомата очевадно не прощава – дали някой е правил изследвание за връзката между нея и свойственото на въпросните индивиди слабоумие?

– Том? – Бонита.

– Том. –изпръхтявам.

– Ъъъ… смея ли да попитам?

– Не, не смееш.

Що за ден, що за ден!

Advertisements

Tags:

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: